“Той българина разбира от всичко…”

е известна българска поговорка

В нашата географска ширина обичаме да си поправяме колите сами. Можем да боядисваме и да въртим бормашина. Изправянето на стени по нивелир с циментова мазилка не е тежко предизвикателство, стига да имаш времето. Проявяваме се като доктори и фармацевти и носим отговорността за диагнозите. Не трябва мобилен ап с упражнения, за да тренирате като морски пехотинци.

Жените не знаят да сменят крушка и да управляват бюджета. Не им е нужна практика, за да сготвя по-вкусно от менюто в 5 звезден ресторант. Докато държат всичко в къщата в ред и възпитават децата, градят кариери, учат нови технологии и организират масови семейни мероприятия . И винаги са красиви.

Всички разбираме от футбол и политика, от военна стратегия, строително инженерство и градоустройствено планиране.

Не чакаме някой да промени икономическия ни климат. Сами градим нашият собствен просперитет без да ни вълнува дали е на бяло или на сиво. Не е интересно какво диктува Съвета за Икономическа нещо си и Световната някаква организация. И темата за глобалното затопляне някак си не може да ни развълнува чак толкова…преживели сме и потоп и ледников период и куп други катаклизми.

Преди време чух, че някои хора се вълнуват дали ще се обърнат полюсите на земното кълбо и се запасяват с консерви и ръчни гранати.

С настроение подиграваме тъмната страна на особеното ни битие - казваме, че българинът “най-внимава да не настине и да не се мине”, сякаш американеца или китаеца не внимават…

“Българина не си цени труда”, и “На вълка му е дебела врата, защото си върши работата сам” са изречения издълбани на каменна площ в нашето пространно житие.

Иван Хаджийски прави изследване преди близо 100 години за порядъчната ни пестеливост. Тази черта не мотивира по един особен начин да развием с размах широк спектър от специфични познания. Къде, за да спестим, къде, за да не останем разочаровани, изправяме се пред неизвестното, готови сме да учим и бързо схващаме.

Докато се радваме да правим за присмех тази наша супер сила , възприемането на различна, по-модерна, по-западна, ако щеш, никога не се задържа трайно в националния ни характер. И така е добре.

Отиди да кажеш на инвеститорите в бизнеса ти, на спонсора в проекта ти или на изпълнителния директор в работата ти, че ще трябва още пари за допълнителни професионални услуги. Обратният въпрос винаги е “Първо какво направи ти, преди да поискаш одобрение за още разходи”.

Тук, българино, започваш да се отличаваш. Ти не си чакал някой друг да ти свърши задачата или да ти покаже решението. Спонтанно си откривал начините, виждал си рисковете, вложил си времето. Гледал си, чел си, разбрал си. Влязъл си в срок и бюджет. Изпипал си резултата. Доставил си работата. Защото вратата ти е дебела и смело си приел да играеш ролите, които отсъстват от трудовата ти характеристика.

В статията ще влезем надълбоко по темите:

• Къде точно е счупена традиционната образователна система

• Едното умение, което да развиеш, за да се справиш със всеки проект

• Методът за учение на нови неща, който е толкова ефективен, че чак изглежда нелегален

Новата ера на Генералиста

Обществената 'образователна система' е вложена в повечето от нас вярването, че ще живееш добре, ако специализираш. Само за да минат години и да останеш разочарован, нещастен и свързан в тази система.

Напоследък темата за Генералиста все повече получава популярност в мрежата. Няма значение дали сте Project Manager, предприемач или човек, който е започнал да се осъзнава, има нужда от придобиване на всеобхватно познание е неизбежно.

Значително увеличение на професиите на свободна практика в последните години мотивира всички хора да контролират да вземат над живота си - не, за да започнат повече друга работа от 9 до 5, а с надеждата, че ще имат умножена добавена стойност.

Сам Алтман и приятелите му се обзаложиха, който ще е първият соло предприемач милиардер (истинска история). И нищо чудно - вече е видно как ИИ инструментите носят 10-то кратно увеличение на скоростта и възможностите.

От древността технологиите винаги са създавали професии и премахвали професии. Древна е и нуждата от набор умения и познания. Фолклора е такъв, защото винаги е актуален, - древната поговорка “Българина разбира от всичко” ти е по-необходима от всякога, за да се справиш в новата икономика.

В една от книгите си, Робърт Хайнлайн (неизвестно за мен дали човека има български корени) го казва по възможно най-добър начин:

В България много обичаме да се вълнуваме около това дали мъжът е добър в кухнята и да иронизираме дълбоките познания по футболна стратегия на българина. Ако един човек трябва да може да заколи прасе и да планира инвазия, това ще рече, да - можем да готвим и няма нищо лошо в това гордо да проявяваме древните си военни инстинкти по цивилизован начин като анализираме отбора защо националният футбол бие с 300 зора Люксембург.

Времето на глобалния комунизъм (или работнически социализъм), започнало през 1871-ва в Германия и опасно бетонирано през 1889-та с представянето на пенсионната система, отдавна приключи . Дойде времето да спреш да живееш в отминали времена и да изкорениш заблудата, че тясната професия ще ти осигури достатъчно пари, добро здраве и тристаен апартамент.

В училище беше лесно - имахте ясно дефинирани инструкции какво да правя. И защо да съдим разнообразните знания, които ни се предлагат - макар повечето да не ги запомнят, развиха начина ни на мислене.

Проблемът е внедреното робско съзнание.

И явно всички са податливи на това без изключение, иначе нямаше Бог да засегне в Библията темата за свободата още в началото. В първата книга - Битие - си създаден, получаваш инструкции, имаш своите възходи и падения, ту просперираш и ту се бориш за оцеляване. Веднага след това във втората книга - Изход - ти става тясно (Египет от Иврит - “Мидзраим”=тясно място ). Действително Бог заведе израилтяните в Египет, за да ги спаси от глад - има работа на заплата (като роби). Но още преди да ги прати, беше пророкувал, че ще дойде времето да ги изведе от там. И го направи - трябваше да ги води 40 години през пустинята, за да умре робското им самосъзнание. Когато това стана, дойде обещаната земя - място на изобилие, където всичко, което трябваше да нарпавят е да настъпва напред и да превземат.

Един цитат на Девон Ериксен - човек с 20 години опит като софтуерен инженер, който наскоро смени кариерата си и стана писател:

Нямаше как да звучи по-добре…

Някак да сведем концепцията за генералиста до ЕДНО ЕДИНСТВЕНОТО УМЕНИЕ, което да изследваш.

Кое е единственото умение, което ти е нужно, за да успееш

Потресаваща е мисълта, че терминът на български липсва

А е толкова фундаментално за успех във всяка област. Още повече - съзнанието за това необходимо умение ще допринесе и за успеха в различен социален обхват - личен, екипен, организационен и успех на обществото.

Искам да кажа, че на запад си имат термин, докато ние не само не го учим в училище, а дори не знаем как да го назовем. Тоест докато там започва да става част от културата и колективното съзнание, тук в България ще трябва тепърва да го внедрим.

Нищо.

Агенция

• способността да вземеш решение каква посока да преследваш и проактивно да предприемаш действия за преследването й.

• на български може да му сложим тълкувания като самостоятелност, инициативност и способност за действие, но стигаме само дотам.

Според английския тълковен речник, агенцията означава:

• Капацитета да действаш самостоятелно и да правиш свободни избори -

• Силата или средствата за постигане на резултат

• Действие или намеса, лидера до определен ефект

• Чувството за контрол върху собствените действия или среда

В интервюто си с Дан Кое, Девон Ериксен продължава тезата, като дефинира Agency по един прекрасно разбираем начин, както може само един софтуерен инженер ветеран, станал писател

Добре, как да се развие и приложи това умение?

За мен особено добра работа върши цикълът от 40, 60 или 90 дни, в които си поставям задачата да преселдвам дадена цел с постоянство.

• Залагам, че ще отделям фокусирано време всеки ден или Х дни в седмицата, в които ще работите по преследване на целта

• Залепвам семпъл календар в тефтера си - всеки ден слагам отметка, че съм изпълнил дневната норма

Като знам, че някъде по пътя ще допусна грешки, и ще трябва да анализирам получената обратна връзка, мислите, че просто трябва да отбележите още Х брой дни работа до края на плана, ме успокоява до нужното ниво, за да не изпадна в отчаяние след пореден неуспешен опит.

Емоционален съм по отношение на амбицията да усвоя умението и тази практика на прилагане, до такава степен, че скоро ще предам в разбираем вариант на децата си (на 8 и 3 години днес). Мисля, че това е най-важното нещо, на което трябва да ги научите

В последната една година практиката дава уникални резултати - за около 50 дни развитите знания са по софтуерна архитектура със тази степен, с която са развити предните 3 години. Това е само един от примерите.

Тук стигаме до 3тата точка от точката - кои са техниките, с които да учиш нови неща - неминуемо трябва да научиш нови неща по пътя, за да постигнеш целта си - и то да ги усвояваш интензивно и трайно.

Важи както генерално за всяка цел, така и конкретно в Project Management-а - където винаги си отговорен за справяне с неизвестното - значи ти си този, който трябва да свърже точките и да реши уравнението. И ти трябват нови знания и разбиране на всеки етап.

Оръжията в битката за собствения ти ум

От гледна точка на психологията, можем да напишем отделна книга за битките в ума ти, справянето със заучената безпомощност, и как да се изправи всеки път след като не се е получило.

Засега дефинирахме основното умение, което да прилагаш в тази битка.

Някак да изложим и специфични техники за учение на нови неща. Само разбирането, че такава наука е налична, ще ти даде началното гориво, за да направиш много повече, от колкото си мислил, че можеш.

Соломон е казал:

1. Дълбоката работа

Не за първи път споменавам влиянието, което книгата на Cal Newport - "Дълока Работа", има върху мен

След като прочетох и редица други негови трудове, убеждението ми е, че прилагате върху практиките, които той извежда, е конкурентно предимство, с което да се отличиш и да изградиш сигурността в живота си

Тезата на Кал започва така:

Основен принцип е:

• Всеки ден по едно и също време, в една и съща обстновка, без разсейване - без телефони, мейли, социални мрежи и всякакви известия - фокусирана работа 1 до 4 часа по основния ти проект

ако се чудиш как да внедриш това време в ежедневието си, в книгата ще намериш редица примери и предложения

В проекта ти ще има много неизвестни и много нови неща, които трябва да изучиш - мозъкът ти ще се справиш със всяко от тях, стига да му дадеш правилната среда

2. Още по практически знания как се учат нови неща

Тук в помощ се включва другият наш приятел - Андрю Хюберман.

Има значителна разлика в начина на работа на мозъка при хора под 25 години и се получава над 25 години.

Влияе и предишния ти опит с когнитивни задачи.

Затова Андрю, както винаги, систематизирате техниките супер практично:

• Ако си под 25 години, мозъка ти е склонен да усвоява пасивно и без усилие всякаква нова информация (нови мисловни и моторни умения). С други думи можеш много по бързо да научиш да правиш нещо ново

• Докато ако сте над 25 години (аз съм на 36 днес) - научните изследвания доказват, че е необходима редовна и систематизирана практика, за да достигнете ниво, което някой по-млад може да достигне 10 пъти по-бързо.

Звучи малко разочароващо, но всъщност не е. От личен опит споделям, че колкото и безнадеждно да изглежда в началото - със всеки следващ ден зарядът на мотивацията се увеличава и води не до линеен, а експоненциален прогрес. (Нещо като ефект на натрупването).

Тоест - с увеличаване на повторенията, се увеличава вътрешната награда, която даваш, просто защото си успял да бъдеш постоянен още един път и още един път.

Което пък от своята страна увеличава копнежа ти отново да се напрегнеш - само за да изпита мозъка ти тази награда (пристрастяване си е), което пък носи по-силно ново ниво на усвояване на умението/познанието.

Важното, което трябва да знаете, че мозъкът на възрастните работи на цикли - в почти всички случаи от 60 до 90 минути. Има едни 10-15 минути, в които целенасочено трябва да влезете в режим на фокус. След това около 60, в които сте фокусирани. И накрая идват най-важните 10-30 минути, в които се изморяваш и започваш да правиш грешки. Точно тогава е най-важно да продължиш - в онзи момент на ядосване, в който огладняваш, допиваш ти се нещо, искаш да отвориш телефона…. И след това всяко да се поздравиш, че си минал през периода на фрустрация и не си се отказал.

Красивото тук, както Андрю разкрива е, че когато проложиш последното по отношение на едно умение, мозъкът регистрира режим на развитие, който увеличава капацитета за учение на всякакви други неща, които нямат общо с конкретното.

НБ: За най-отчаяните има и начиниш да ханкеш:

• Когато си изправен пред силна емоционална дилема, няма значение от възрастта - способен си да усвоиш нещо ново значително по-бързо от всеки - Андрю дава много хубав пример, но аз ще дам своя - ако си до болка убеден, че искаш живот с повече свобода и възможности - може да се научиш да програмираш за 3 месеца, вместо за 3 години

Изгледай целия материал:

3. Как новите знания и умения да останат трайно

Всичко казано до тук свърза тези в един единствен въпрос -

"Какво точно трябва да научите?"

И отговорът е просто прекрасен:

нито аз, нито ти ще знаеш,

нито ще научиш каквото и да е, ако не разбереш следното :

• В училище дург дефинираше за нас какво да учим, и се очакваше това да доведе до успешните проекти

• В живота - ти дефинираш първо проектите, след подсъзнанието ти регистрираш информацията, която трябва да усвоиш

С други думи, ако просто започнете някакви курсове, без да имате очертан проект, който да градиш - ще изпаднеш в “tutorial hell” и може и никога да не изградиш нищо смислено. Ще добавиш информация, която бързо ще забравиш.

Затова първо трябва да дефинираш какво искаш да бъдеш, да постигнеш, и да фокусираш на него.

Ума ти започва да регистрира парче по парче от пъзел от всеки възможен източник. Двама човека може да четат една и съща книга, и да я схванат по съвсем различен начин. Играят различна игра.

Супер интересния за мен Дан Кое говори за значимостта на проекта често преди да започне обучението:

За да накараш мозъка ти да вложиш когнитивна енергия, трябва да го убедиш, че има смисъл, в противен случай естествените му механизми за самосъхранение, ще те предпазят от разход на калории.

Ако започнеш да си задаваш въпроса:

“Добре, Митак, какъв проект да почна да градя, нямам идея”

Същият Дан, дава много практичен отговор:

Запиши на лист всичко онова, което

• мразиш да бъдеш

• не понасяш в момента

• те е страх да станеш в бъдеще.

Когато знаеш какво не искаш да бъдеш, много по-лесно да намериш това, което искаш да бъдеш.

Ако си мислиш, че знаеш какво не искаш - може и да не е точно така. За съжаление много от нашите цели и възприятия са ни наложени от някой друг, може би някой, който не искаме да разочароваме, защото го обичаме. Или просто от обществото.

Но трябва да поемеш отговорност за собствеността си живот.

Целия материал от Дан:

Не е късно да започнеш нещо ново, и с правилните техники, можеш да научиш всичко необходимо, за да го постигнеш.

И е добре да разбираш от много неща!

Благодаря ти

Димитър

следното

• Ако имаш нужда от подкрепа,

• търсиш нови възможности

• или искаш да говорим повече по темите, за които пишеш:

Стартирай Ново Безплатно Slack Community:

Присъединете се директно с тази връзка

dimitarsfriends.slack.com